Стихотворение за един необявен конкурс   Тези мигли са цветни листенца с тънки венички – път на звезда а зениците – медена пита, разтопена  в гореща вода . Сякаш в джоба  камъни нося , несъблекли зелените ризи. Колко пъргаво днеска дъжда с парашутчета сякаш заслиза . И в река ме превръща, и тека наобратно , светла лава от зимен вулкан тези мои дъждовни сестри ме събират , ставам стар глинен буркан изпочупен от минали спомени. Някой знае ли майстор грънчар дето може спомени да залепи ? И в пръста им от птици донесена лятна трева да ми  посади .....

някак тъжно... и отново много красиво...
ако този кокурс се състои, сигурно е, че ще вземеш награда...
усмихни се, приятелко... дъждовна прегръдка за теб...

Конкурс няма :) Просто дъжд и едно момче, което отпътува........

Хубаво е.
Поздрави от Пашалийца!

а това боли. Един от твоите ефирно леки и наситени с усещане стихове.