Постинг
29.07.2009 14:55 -
Ние, двамата
За кратко поживях със теб
по-точно, радвах ти очите
като букет от есенни цветя,
окичвах теб. И дните ти.
Не пуснах корени, не цъфна цвят
чертите ми полека избледняха
помръкнали от твоя леден дъх,
дори и песните ми онемяха.
Сега мълчим - вулкан и лед,
горчи от спомените стари,
отново искам да съм ти букет,
а не кутия смачкани цигари...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
