Постинг
20.10.2009 15:21 -
Реквием за едно палто
Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи
кротува , сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера
яката - стар парфюмен дъх
две кърпички – сълзите ми поели
и тънки косми като златен мъх . .
Това палто е толкова самотно . .
и мисля, че се свива в тъмнината
то просто знае, няма вече кой
да сложи спомен в скъсана подплата.
притихнало, палтото ти мълчи
кротува , сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера
яката - стар парфюмен дъх
две кърпички – сълзите ми поели
и тънки косми като златен мъх . .
Това палто е толкова самотно . .
и мисля, че се свива в тъмнината
то просто знае, няма вече кой
да сложи спомен в скъсана подплата.
Припомни ми усещането от първия прочит на поемата "Тавански спомен" от Валери Петров...
цитирай... "Какво търсиш тук, остаряло момченце ..
нищо, отвърна той - едно златно ключенце...."
Извинявам се, цитирам по памет .Наистина , Валери Петров е хем търсач, хем намирач .
цитирайнищо, отвърна той - едно златно ключенце...."
Извинявам се, цитирам по памет .Наистина , Валери Петров е хем търсач, хем намирач .
Тъжен стих-боли от него! Но ти отново си на висота.Поздравления,Юле!:)
цитирай
4.
анонимен -
G
20.10.2009 22:52
20.10.2009 22:52
Mnooogo mi haresa!
цитирайБлагодаря за удоволствието,което ми доставя поетичният ти изказ с лекотата и философското звучене,което не се натрапва,с неповторимата си метафоричност!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.