Salve :: Стъклена трева

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.11.2009 12:56 - Стъклена трева

Автор: chinaware Категория: Поезия

Прочетен: 1287 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 09.11.2009 13:11

Зад рамото ми – всичко в бяло,

поле, перваз, криле на птици

душата ми и тя е уморена -

не мога да я храня със трошици ..

Денят си тръгва бавно като спомен,

наметнал светла пелерина

не чувствам пулса, няма ми сърцето

от тука как сега ще си замина ?

Лекува белотата стари рани

от есенните клади причинени

от ядни думи, планини от думи

във сляпа ярост наредени .

Снегът рисува с мигли пеперуди

ръждиво кашля гълъб понастинал,

денят се свива тихо и обидено

от тази къща друг си е заминал . .

А аз оставам , - капка на стъклото

изсъхнал цвят целунат от слана ,

следа от малка стъпка във окото ,

с две думи – есенна жена .

Нагоре