Тринадесети юни , сряда 2012
 
Следи от птици в юнското небе,

Как да си тръгна от тук.....
Не ми се тръгва. Още не.
Напролет стъпките затъват

Добро утро ! Много и шарени снимки :) От сутрешното кафе, тетрадката на първолак, малкия парк до нас, Възстановения Римски форум, улиците на Пловдив ..... Запечатани мигове .....

Луната спи. По облото и рамо ,
плете нощта пътека от сребро
от паяжина стълбите са само,

 Най – петъчно вали. Отново.
Снежинките са балерини,
а театърът им – мократа земя.

Колко близо - пет километра ..
посоката – североизток.
няколко дълги улици,

Под похлупака на сивия ден
влачи миша опашка дъжда
плуват невидими облаци,

Във левия ми джоб – тефтер.
Три реда и рисунка на врабче.
Със палче някой е протъркал

Няма как да избягам от теб...
ти си ми сякаш втората кожа -
беше усмивката, залеза, вятъра,

По ъгъла на жълтото одеало,
като гръбче на мъничка пчела,
една мелодия е спряла

Във тази влажна, синкава привечер,
дъждът е рошав таралеж
подскачaт в въздуха чадъри,

Толкова пловдивски сняг . .
пет снежинки на кръст и ... готово
долетяха от звездния праг,