Неделята е кръгла като топка,
а облакът – фунийка сладолед
небето и земята днес се срещат,

Дъждът заплува в тъмнината,
възседнал рошав облак чер
Студено е. Привечер на Луната

 
Един парфюм, пък спомени до бога,
а в капката - живота ми без теб

Дъждът настръхна –
котка преди скок
по клоните, по жиците

Тоя дребен и калпав дъждец
ми намокри палтото до кости
дудне вятъра с плътния глас

По клоните – врабци. Не пеят.
Люлеят с тънички крачета
следобедните часове.

Аз съм тих , есенен влак,
който мрази да спира на гари ,
кашлям с глас ръждавеещо благ

Има едно момиченце, което владее вълшебството на цветовете. Живее в дом , зад чиято ограда се крие морето. По - точно, там е домът на чайките, които всяка сутрин прелитат край прозореца и и се чудят има ли наистина море в центъра на Плов...

Омайно биле му свари
и тайно в чашата го сложи,
добави мъртъв блясък от звезди

Тя ще познава всеки белег твой
извивките на веждите,смеха ти
и малката трапчинка на челото

Това ухание на дъжд . . .
най - лявата третинка на небето
изпуща хладна ментова вода

Момичето с различните очи
в смеха си крие сребърни камбанки
щурее вятър в светлите коси ,