че не те откривам вече лесно! :))
Хубаво тефтерче... и врабче ( само пропастта не е хубава)

ми стана след този стих :))))
Поздрав
Валя

Пази го в шепица, на лете го пусни, то ще ти се върне!
Чу

Дано пропастта вече я няма, а да се запълни с много любов!
Поздрави!

Разкош!

Поздрави за стиха!:)

Често обезсмъртяваш врабчетата в стиховете си. Обичам ги тези птички :). Заради Радичков и поради куп други причини, идващи още от моето детство :)))

Благодаря за думите. И аз ги обичам пустите му врабчета и то по причините, които и ти посочваш. Ала има и нещо друго. Прозореца на стаята , в която преминава голяма част от деня ми е с високо разположени прозорци. Вижда се само късче небе. Перваза на този прозорец е като булевард за кварталните врабци. Тук те дефилират, когато са в настроение, или търсят трохи, когато са гладни. Та за това...

Тъкмо съм в процес на изработване на нов - новичък аватар. Хем да е грозновато страшен - хем - запомнящ се.
А блогърите ще се подлъгват по миловидно сключените, рунтави веждаци и ще се чудят риба ли е - рак ли е това аватарище .....

Благодаря и на вас за думите .
Винаги сте добре дошли при врабчетата !