Под похлупака на сивия ден
влачи миша опашка дъжда
плуват невидими облаци,
като лодки в небесна вода.

Любопитни гълъби с човки
пият тази облачна каша
a крилете им сиво балтонени
крехки,като стъклена чаша.

Влачат стъпките тежка умора,
сякаш плитка на стара девица
бели капки рисуват простора
тъжна,съботна мокра шевица..

Но красиво!
Поздрави :)

Прекрасно дъждовно!:)

Влага с
аромат на кедър
раира сивото
в похлупака
на съботния
наподобяващ
всеки друг
портален
за смяната на караула
Ден.

В сивия дъждовен ден поздравления от мен!

"...влачи миша опашка дъжда..." !!! :)

образно!
Поздрави!
Б.

Поздрави!

"a крилете им сиво балтонени
крехки,като стъклена чаша." - понякога ме шашваш със сравненията си! Толкова разнолики, а така умело съчетани! Те са си и невероятната уникалност в творбите ти, която аз много харесвам!

А Луната...? :)

Като ретро радиа, които се надпреварват да пускат само най-тъжните си песни и разплакват и простора и сърцата...