Постинг
10.04.2012 09:57 -
Времето е спряло...
Луната спи. По облото и рамо ,
плете нощта пътека от сребро
от паяжина стълбите са само,
а пък звездите - пролетно стъкло.
Небесни парапети облаците сиви
подлагат меко мъхести ръце
люлеят в хладните си длани
най - пролетните дъждове.
Врабчета не живеят на небето,
а нотите от музиката бягат.
Защо единствено във понеделник
минутите в години се разтягат ?
Така се случи преди да вляза в блога ти, че случайно си бях пуснал лунната соната на Бетовен (още не е свършила дори) и стихчето ти някак много добре ми се върза към усещането от музиката. Тъжно и умислено, но и нежно и замечтано е то... И нотите в момента изобщо не бягат от музиката, сигурно защото сме вече вторник :)))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Абсолютно си прав, понеделнишките настроения отстъпиха :) И нотите са си на място в неоновите петолиния на вторника. Благодаря, че се отби.
Поздрави.
цитирайПоздрави.
Отлитат бързо дните ни щастливи...
Дали без радости по-дълго ще сме живи? ; )
цитирайДали без радости по-дълго ще сме живи? ; )
и аз слушах една дъждовна мелодия...
и твоят красив стих заедно с нея влезе в душата ми..
сърдечен поздрав, приятелко..
цитирайи твоят красив стих заедно с нея влезе в душата ми..
сърдечен поздрав, приятелко..
"Защо единствено във понеделник/ минутите в години се разтягат?"
Оф, не питай!
;)
цитирайОф, не питай!
;)
Факт е. Щастливите дни са като мигове. Обикновените се точат .....
А това, което си написала да не е от Омар Хайям ?
Благодаря за вниманието .
цитирайА това, което си написала да не е от Омар Хайям ?
Благодаря за вниманието .
Поздрави на вятъра, дългите улици , балкона, цветята ти, и нарисуваните бутилки ... Винаги добре дошла в страната на миглите, врабчетата и невчесаните мисли....
цитирайНо благодаря за сравнението : ))...
И на Шекспир прилича, колко съм скромна : )))...
Поздрави!
цитирайИ на Шекспир прилича, колко съм скромна : )))...
Поздрави!
За понеделника е всеизвестно :)Ето, както го е написала поетесата / нескромно казах аз /
Понеделник
По клоните – врабци. Не пеят.
Люлеят с тънички крачета
следобедните часове.
Перата им са сиви. И не греят
в синхрон със тая есенна дъга,
която връзва ми небето . .
Че тя е вратовръзка . ..
Небето – стар костюм .
Придържат щипките небесни,
прикриват облаци локум,
протритото на джоба да не блесне ..
Живея си. На прага на дъжда.
В ръцете – копче от палто.
Врабчетата заплакват безутешно
за някакво избягало листо . .
цитирайПонеделник
По клоните – врабци. Не пеят.
Люлеят с тънички крачета
следобедните часове.
Перата им са сиви. И не греят
в синхрон със тая есенна дъга,
която връзва ми небето . .
Че тя е вратовръзка . ..
Небето – стар костюм .
Придържат щипките небесни,
прикриват облаци локум,
протритото на джоба да не блесне ..
Живея си. На прага на дъжда.
В ръцете – копче от палто.
Врабчетата заплакват безутешно
за някакво избягало листо . .
много красив стих! Поздрави и хубави Великденски празници!
цитирайБлагодаря..
цитирайразкошотия направо :)))))))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.