Кажи му, да не ми звъни ... Немее телефонът от година, пластмасови са телефонните сълзи и синя птица пътя ми не мина. Не помня минало. Животът си тече, а времето нашари календара. Небесна пита  - слънцето пече луничките ми -  прегоряла вяра. Не пазя спомени. Тежат като олово. Пробиват ми сърдечните прегради и сипкав октомврийски дъжд отново, рисува по стъклата водопади. И се понасят кестеновите обвивки като бодливи, малки таралежи, разпятие са тъжните усмивки и ще те разпнат, без да забележиш. .

Поздрави !

повече от хубаво е...
поздравявам те..

Благодаря ви, момичета, че наминавате. Не съм си повярвала чак дотам, аз просто човек, който харесва думите. И се опитва да ги подреди. Понякога се получава, понякога - не.

Поздравления за чудесния стих, Ю!
Б.

МНОГО ДОБРО !БРАВО!