Дъждът прогони всички стари птици.
Крилете им, от влага посивели ,
като разпятие опъват жиците ,
в сърцето на самотните недели. Прости ми тихата ми самота
крада ти багрите, за да живея
ръждивото от твоите листа ,
са нотите на птиците, но те не пеят....
Очи от есенната броеница,
захвърлени на покрив стар...
зениците ми слепи са от взиране,
изсъхнали от слънчевия кехлибар.
Подпират облаците тъжната неделя
процеждат сиви, дребнички сълзи
небето кой ще ми споделя
ако в юмрука капките държи ?
Пък аз, не искам да съм друга ..
и се орони златния прашец
по сивото на малките ти думи
дъждът е октомврийски скакалец,
изравящ пропаст помежду ни...  

Много ми хареса.

Пък аз, не искам да съм друга ..
и се орони златния прашец
по сивото на малките ти думи
дъждът е октомврийски скакалец,
изравящ пропаст помежду ни...
-----------
prekrasno!!

Тежки есенни въздишки, но оцветени красиво с "откраднатите багри".

Поздрав!:)

Вальо, благодаря .

Трябваше да е таралеж, очевидно,не скакалец... Все по - трудно скривам бодлите си.
Благодаря за вниманието.

Добре дошла , дано да имаш чадър , че неделните ми облаци са плачливи :)

Поздравления за чудесния стих, Ю!
Б.

Ей за това харесвам пловдивските мъже :) Не стига,че са талантливи, ами са и джентълмени ...
Мерси,Боре !

Поздравления!

И на мен много ми хареса! Поздрави!

благодаря на Лидия и Скарлет, които прочетоха....

нежно-тъжно красив и докосващ...
поздравявам те...сърдечно..