Постинг
20.10.2012 19:31 -
Есенно стихотворение
Той говори. Трупа дума след дума. Сякаш някаква стълба гради. Аз не чувам. На пуха тополите нервно кихат . Небето мълчи. Тези думи миришат на есен. Натежават крилете на птиците. Възмутена, луната от рога си кехлибари ми слага в зениците. Даже луната наесен го мрази . Пуща в джоба му кестен горещ. На алеята мокра умира онемелия нощен щурец . . .
не умира, Чупливост. Между дланите на Джон Кофи е... ще видиш...
цитирай
2.
анонимен -
Санде: Възхително!
20.10.2012 21:51
20.10.2012 21:51
Поздрави за тези знаменити и прекрасни редове!
цитирайГоляма купа шума, натрупа дума след дума...
Прекрасно и горещо есенно, кестенно пари!:)
цитирайПрекрасно и горещо есенно, кестенно пари!:)
Пролетно - есенно е...
Всесезонно.
Поздравления!
Б.
цитирайВсесезонно.
Поздравления!
Б.
щурчетата не бива да умират...
прегръщам те...
цитирайпрегръщам те...
много е хубаво, много!
цитирайНо щурецът
нека живее
и пее своята
ПЕСЕН!
цитирайнека живее
и пее своята
ПЕСЕН!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
