/Поетът от върха на планината /  

  Той е мъдър. Говори полека. И меко.     Сякаш вади круши от мед. И е истински.

Той е човекът.. Всъщност ,просто  поет.  
  Златни чайници сипят звезди, а небето       във мавруда си тъмен ги ръси .       На луната кубето блести,дребни капки       се целят в земята. Само облакът дето се въси.       Той измисля най – нежните думи .       В някое старо сако къта мигове -

те ухаят на мента .И са страшно зелени.       Той умее да пише стихове. Страшно хубави.

Не като мене.......


   

така красиво си го написала...
че нямам думи... поздравявам те, от сърце..

дето... :) Формата на това, което казваш - ювелирна е.

за един великолепен поет - Ивайло Балабанов, малък, скромен дар за рожденния му ден. Прашинка, върбова пъпка в букета от цветя,които заслужава....

Наминаваш... благодаря ти.

...

Чайна , крушата ти е ужасно сладка ...в хубавия смисъл , разбира се. Да си оближе пръстите човек :)
Балабанов е страхотен поет , а и твойте стихове не отстъпват . Мое лично мнение...
Много ми хареса ! :)

Много ти благодаря .
Джентълмен си....

приех стихотворението ти като тънка и изящна критика, и знаеш ли заради кое? Зарад "не като мене" :) излишно е, не е вярно

:) Представям си! Щом се прехласвам по твоите?! Какви ли са неговите...

като чета Борис Христов, Иван Методиев, Христо Фотев, Иван Пенчев, Николай Милчев, Иван Динков,Валентин Чернев и още една плеяда големи поети, Добромир Тонев и Ивайло Балабанов също

Чудесно посвещение, невръстна прашинке:)