Наблюдения на една автобусна спирка
или мечта за слънчеви зайци

Във Пловдив – сняг. Опитва да вали.
Една Снежанка чака автобуса.
Лови снежинките с очи.
и много и се иска да ги вкуси.
Отваря устни. Гледа към небето.
... По миглите звездичките се спират.
Превръщат я в принцеса. Но за миг.
А после най безжалостно гримират
и бръчките по тъжното лице.
Защо пък сняг през февруари ,
когато старите момичета тъгуват ?
И в остарелите от грижите очи
най – мартенските облачета плуват ?
Тя ще храни всички бездомни врабци.
Но напролет. И по миглите, вместо сълзи
на брезите от сладко зеленото
слънчев заек ще се роди.. .

На автобусната спирка тази сутрин една жена, облечена в красиво червено палто ,ловеше снежинките с устни. С красива, дълга черна коса. Една остаряла Снежанка.... Подминавайки я, видях че плаче. С едни такива едри, кръгли сълзи, като стъклени точета....
И така се родиха тези думи. Без никакви претенции за художественост. Просто, част от живота. Вторник е ...... "}" title="Харесайте това" aria-live="polite" role="button" href="http://www.facebook.com/violeta.kuzmanova/posts/335623649871968?ref=notif¬if_t=close_friend_activity#">

Така , както ти можеш !
Със слънчеви зайчета ! :)
Докосва...

Аз наблюдавам, регистрирам и после преживявам :) Или се опитвам с думи да позная какво се случва. Че и аз съм една "Снежанка ", ама без червено палто и коса водопад .....
Наминавай, добре си дошъл.

че ни правиш съпричастни, мила приятелко..
толкова ми е близко това твое стихотворение...
знаеш, с много обич за теб..

Дано сълзите се стопят като снега напролет

Всички тъжни Снежанки са в Тракия :) Вече вали дъжд.........

И аз съм оптимист :)

Маги,добротата ти е присъща като лек дъждец във февруарски ден.
Наминаваш.., благодаря.

отиди на протест тая вечер, да се вдъхновиш отново...

Люба, имам си вдъхновение....

а най-тъжните и снежинки си нямат

поздрави

Ти си моето пиленце :) Чайка :)