Постинг
14.03.2013 16:33 -
Двеста и пет, или - разголване
Градът се буди. И след сън въздишките му,стъклено чупливи рисуват всеки покрив сутринта с графити, като птичи поглед сиви. А долу – дъжд. Канелен дъх и двеста тичащи чадъри зеленото в очите ти е мъх, а бели птици – моите кахъри. Цъфтят ли уморените дървета от някаква светулчена искра ? И пет сълзи на жълтите павета, смутени от изящната им голота . .
Следващ постинг
Предишен постинг
много красив стих, поздравления!
цитирайПод тепетата чакам дъжда . . .
Благодаря ти !
цитирайБлагодаря ти !
Цъфтят уморените дървета, а в един филм на Полак уморените коне ги убиват...
цитирайФилмът на Сидни Полак, да гледала съм го . . .
Имам надежда - още седем ден до Пролетта :)
цитирайИмам надежда - още седем ден до Пролетта :)
но и стилна импресия. Остава си рядкост по тези виртуални ширини;)))
цитирайНаминавай момиче ! И още един път благодаря за удоволствието от това,което прочетох при тебе . . .
цитирайПотичах и аз там до чадърите, опиянена от канеления дъх... Усмивки, в очакване на Пролетта!
цитирайтолкова е красиво...
поздравявам те, мила приятелко...
и те прегръщам...
цитирайпоздравявам те, мила приятелко...
и те прегръщам...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
