Постинг
08.09.2013 10:30 -
Понякога се съжалявам неуместно . . . .
Завръщам се нечакана.
Неканена. Безплътна.
Защо столовете са само три ?
Пижамата ми, синята - обесена
на облегалката безпомощно виси.
Кафе обаче, в чашата ми диша
най-плътният и черен океан
червените ми устни са оставили
по ръбчето и тъничък нишан.
Парфюмът ми-полепнал по стените,
от восък фигурка-на някаква жена
и още,в ляво,до кафето,
тъгуват старите ми очила.
И хем съм тук, а май ме няма
тунели никакви, ни грамче светлина
аз шушка бях, сега навярно
съм някаква си мърлява звезда . . .
Завръщането понякога наистина е неочаквано, но хубавото е, че се случва...
цитирайВсе още се завръщам. Надявам се :)
цитирайР вместо Г
мъГлявина, цветна и красива!:)
цитираймъГлявина, цветна и красива!:)
от сърце. https://www.youtube.com/watch?v=HjK30nhy7CU&feature=endscreen
цитирайНаправо ме уби този оксиморон /да не повярваш, че я знам тая дума/!
Ама иначе е много хубаво :)
цитирайАма иначе е много хубаво :)
И хем съм тук, а май ме няма
До болка познато! Благодаря! Поздрав!
цитирайДо болка познато! Благодаря! Поздрав!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
