Аз съм тих , есенен влак,

който мрази да спира на гари ,

кашлям с глас ръждавеещо благ

от изпушени гадни цигари . .

Влача някакви дребни неща  . . .

три вагона мечти – изтънели,

две купета с бездомни сълзи ,

 в коридорите спят уморени

крехки, малки , безцветни  мечти . .

Аз съм влак, чийто жълти очи

/ от горещото слънце наесен /

пише с  прави, дълбоки   следи...

като с пръсти във хляба омесен / . .