Постинг
11.12.2010 23:59 -
Аз не мога така да изчезна . .
Тоя дребен и калпав дъждец
ми намокри палтото до кости
дудне вятъра с плътния глас
на врабчетата идва на гости . .
Разлюля им гердана от жици
и ги хвърли далеч в небесата,
разлетяха се малките птици -
черни макове в звездна погача ..
Аз не мога така да изчезна,
като малка снежинка в нощта,
а пък зимата все ме подрежда –
крехка шнола в сребриста коса.
Този облак е толкова рошав,
зъл, намокрен и никак щастлив
и синеят очите му в нощите
а гласът му – ужасно креслив.
Гони птиците, мокри ми дланите
хърка, плаче със дребни сълзи
знае злосторникът, знае си . . .
колко мразя сините му очи . . .
.jpg)
.jpg)
"Искам да мога..."
Стрясскащо е че не мога да преведа бълг...
Уж бях приятел със словото, а не мога да...
Стрясскащо е че не мога да преведа бълг...
Уж бях приятел със словото, а не мога да...
Великолепен стих !!!
Поздрави!
Б.
цитирайПоздрави!
Б.
Чудесен! Не знам кой слага минуси, като половината блогове тук няма да издържат и непридирива критика...:)
цитирайбезмилостна критика в песен:)))
цитирайминал . . . . Все приятели. И човека с най - хубавата профилна снимка, дето ще я открадна без да мисля . .
цитирай:)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
