Дъждът настръхна –

котка преди скок

по клоните, по жиците

потрепват капки сини,

люлеят изумрудената тишина

изящно, като мънички богини.

Изгубена съм в синята река

продрано кашлят ветровете,

небето мига с мокрите очи

и разговаря само с боговете . .

Има ли нещо по-скъпоценно от словото? Всеки твой стих е доказателство, че няма. Хубава вечер!

Че се отбиваш. С дума или усмивка, все едно . . .

Чудно е и всеки ред е поезия! Аплодирам те!

Определено ми хареса!

Обичам, когато вали по твоя начин!:))

Харесвам стиховете ти ,малко тъжни ,но силни и специални .
Благодаря ти !

Както е казал един автор, който харесвам, - не ние боравим с текстовете, а те ни разиграват . . . цитирам по памет . / Георги Господинов /
Та и моите думи са такива. Непослушни,дъждовни, населени с птици, луни и тук таме - предатели:)
Благодаря на всички, които се отбиват. Задължена съм ви.
Специални поздрави на Пърцуца........

Възхитена съм!
Браво!

Тези, които са гласували ,,против,, ,нищо н е разбират ни от думи, ни от изречения. Сигурно само им са познати звуците. Жалки са. Низши са.

Хубави са думите ти - носят чувство.

Благодаря за удоволствието да прочета!

поздрав.
Валя

чудесния стих!
Б.

Хареса ми. Поздрави.

че може и по-кратко........:))))))))))

влизам в твоя блог и не съжалявам! Имаш дар да пишеш поезия и това стихотворение е едно доказателство. Давай смело напред!

но хубаво,направо пленително!:)
Поздрави!

got

както си го можеш само ти - рисунка с думи в стих...

Изказът ти е толкова красив!

най-краткото стихотворение е с нула думи. То има само заглавие, което е: "Ако Адам не беше срещнал Ева..."
;)))

Да се множи се така блога:)!