Един парфюм, пък спомени до бога,
а в капката - живота ми без теб
не казва нито дума гардероба
проклет да му е ъгъла, проклет,
където твоя мирис ме опари . . .
До два пуловера и шапка синя,
портфейл бездомен като пес лежи
а споменът е връхче на цигара,
а от опарване така боли . . .
пък този мирис на сантал и теб,
полепнал като мъхче по ъглите
забрава няма, може някой ден
със друг да си сменя очите  . .

уж дa боли, aмa товa "проклет дa му е ъгълa, проклет", ме нaкaрa дълго дa се смея с глaс :))))))
поздрaви, chinaware, стрaхотен стих!

Божеееееееееее, колко ми е познато. А как хубаво е написано...

като мирис в някой ъгъл на гардероб...

но чувам гласа ти, познатата реч - на някой, при когото е хубаво да се отбиваш, защото е леко да се диша болката в затопления въздух от обич...

S taga se dokosva chovek do chujdia machitelen spomen, oshte poveche kato znae kak jiveem v Bg,
proklet da e upravliavashtiat paket, toi da e proklet - v obshtestven plan - v Parlamenta..../ne e Siderovshtina/
Mladite imat pravo na shtastite.
Chao

Хубаво е!!!!
Успехи!

под въздействието на ароматите. Както пита Зюскинд"Голкова ли е опасен мирисът на любовта"?:)( не че и пърцуцката не въздейства на вомероназалния ни орган-един друг вид опиянение:)
Поредната картиннност в думи. Браво!

докосване до огненото връхче
на цигара е стихът ти!
И оставя такова чувство...
Поздрави!
Б.

Понякога дори парфюм ни връща спомени за любим човек.
Поздрави! Много е хубаво!

все се каня са те питам какъв ти е проблемът с аватарите?
първо беше желе, после пак грозно нещо, до вчера изрод с големи уши?

А единствено и само с мене. Слънчевата ми фотогеничност изригва на талази и може да заслепи невъоръжено око. Ама щом не ме харесваш като риба сопол, ето ти нещо за душата . . .