Днес облаците бяха от коприна,

каквато е душата ми в неделя,

а вечерта , като дете свенливо

опитва се със теб да ме разделя.

с криле от вятър гонеха звездите,

така навярно само във неделя

луната ми блести в  очите.

кой пише тихо приказките мокри ?

дъждът ли, който се излива

прощално  във  лилави локви ?

надписана с небесните печати

ще видиш ли с сърцето  мили,

копринената ми душа как плаче ?