Повярвай, имам осем сетива . .

Усетих те. Ловец на пеперуди.

Със мрежа от зелено кадифе

/ цвета си взел насила от очите ми /

улавяш ги, а после ги затваряш

в прозрачното си, стъклено сърце.

И най – безсрамно им крадеш

и нежността и багрите и лекотата,

При теб е мрачно,няма цветове

/ навярно си убил дори дъгата /

Потънал си на сивото в безкрая

цветята вехнат, птиците мълчат

крило от пеперуда ли е вход за рая ?

Не вярвам и това да ти помогне,

затуй побързай и върни

в очите ми зеленото най – първо

/ за да напомнят пролетни върби /,

смеха ми искрен , тихия ми глас

и слънчевите точки до нослето,

въздишките , светулките  и вятъра,

Звездите ми върни .Надеждите.

И не забравяй да ми върнеш и морето !

 

Никой не може да ти отнеме това, което е вътре в теб.
Освен ако не го дадеш сама...

Обаче, и връщането на нещо, което ти е принадлежало, доставя неимоверно удоволствие. Като едни лунички, например......
PS - снимките от Пловдив са чудни....

крило от пеперуда ли е вход за рая ?

Много красива емоция!

Благодаря! :)