Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2009 15:39 - Минорно
Автор: chinaware Категория: Поезия   
Прочетен: 1112 Коментари: 3 Гласове:
34

Последна промяна: 01.09.2009 16:24


image

Дъждът подскача с топчици светулки
/ като нахалост изтървани думи /
дърветата нахлузиха качулки,
алеите потрепват помежду им .

Със вкус на мед, целуват пеперуди,
политнали в изящни пируети,
рисуват меко с миглите си чудни
като безкрили, летни самолети.

Със ситни стъпки лятото си тръгва,
посипано със кестенов прашец,
глухарче пухчета разплита
и хвръква като млад летец . .

Приличам на изгубено дете ,
което босо, спомени събира
и огънче от слънцето краде ,
че без любов сърцето му замира.

Като трапчинки в мократа трева,
дъждът запълни нечии следи ,
във клоните на старата бреза ,
една надежда есенно се приземи.




Гласувай:
34



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivana59 - Ситните стъпки на тръгващото си ...
01.09.2009 17:14
Ситните стъпки на тръгващото си лято късат сърцето ми...
цитирай
2. esen - Есенна надежда - дали в нея не се крие ...
01.09.2009 17:26
Есенна надежда - дали в нея не се крие очакването за пролет...
Поздравления за прекрасния стих!
цитирай
3. hel - Страхотно, късно-лятно. Красиво, ...
01.09.2009 17:53
Страхотно, късно-лятно. Красиво, ефирно, носталгично с привкус на топла и добра есен.
Не ми се тръгва от тук - усещането е невероятно истинско.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: chinaware
Категория: Други
Прочетен: 671087
Постинги: 409
Коментари: 2801
Гласове: 26098
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031