Постинг
01.09.2009 15:39 -
Минорно
Автор: chinaware
Категория: Поезия
Прочетен: 1262 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2009 16:24
Прочетен: 1262 Коментари: 3 Гласове:
34
Последна промяна: 01.09.2009 16:24
Дъждът подскача с топчици светулки
/ като нахалост изтървани думи /
дърветата нахлузиха качулки,
алеите потрепват помежду им .
Със вкус на мед, целуват пеперуди,
политнали в изящни пируети,
рисуват меко с миглите си чудни
като безкрили, летни самолети.
Със ситни стъпки лятото си тръгва,
посипано със кестенов прашец,
глухарче пухчета разплита
и хвръква като млад летец . .
Приличам на изгубено дете ,
което босо, спомени събира
и огънче от слънцето краде ,
че без любов сърцето му замира.
Като трапчинки в мократа трева,
дъждът запълни нечии следи ,
във клоните на старата бреза ,
една надежда есенно се приземи.
Ситните стъпки на тръгващото си лято късат сърцето ми...
цитирайЕсенна надежда - дали в нея не се крие очакването за пролет...
Поздравления за прекрасния стих!
цитирайПоздравления за прекрасния стих!
Страхотно, късно-лятно. Красиво, ефирно, носталгично с привкус на топла и добра есен.
Не ми се тръгва от тук - усещането е невероятно истинско.
цитирайНе ми се тръгва от тук - усещането е невероятно истинско.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
