Постинг
11.09.2009 11:30 -
Когато раждам се в дъжда
Това небе от днес ми е сърдито,
премигва ситно, като болен светофар
и облаците си във куп заплита,
закапва дъжд като от чайник стар.
Аз ту се смея, ту заплаквам,
душа на възел под зеления чадър
бродирам стъпки - локвите подскачат,
на дъжд приличам - есенно добър.
Едно листо в кафето ми долита
заплува важно, като стар моряк
дъждът косите ми разплита,
превръща ме във самодива. Пак.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
