Постинг
09.11.2009 12:56 -
Стъклена трева
Автор: chinaware
Категория: Поезия
Прочетен: 1292 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2009 13:11
Прочетен: 1292 Коментари: 3 Гласове:
59
Последна промяна: 09.11.2009 13:11
Зад рамото ми – всичко в бяло,
поле, перваз, криле на птици
душата ми и тя е уморена -
не мога да я храня със трошици ..
Денят си тръгва бавно като спомен,
наметнал светла пелерина
не чувствам пулса, няма ми сърцето
от тука как сега ще си замина ?
Лекува белотата стари рани
от есенните клади причинени
от ядни думи, планини от думи
във сляпа ярост наредени .
Снегът рисува с мигли пеперуди
ръждиво кашля гълъб понастинал,
денят се свива тихо и обидено
от тази къща друг си е заминал . .
А аз оставам , - капка на стъклото
изсъхнал цвят целунат от слана ,
следа от малка стъпка във окото ,
с две думи – есенна жена .
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.