Постинг
11.09.2009 16:14 -
За него,отново...
Дъждът рисува с лапите на котка
изящно, меко,сякаш на игра
хартиена е малката ми лодка
и може да потъне от сълза.
Бледнеят силуети на врабчета,
като играчки в клоните трептят
люлеят жици мокрите дървета,
а вятърът подухва на инат.
Пък слънцето е сребърна монета
в огромното небесно портмоне,
мързи го някак да се поразшета
и търси облак,за да се подпре.
Дъждът рисува с букви непознати,
горчат ми тези есенни сълзи
изтрий писмото, няма да приема
земята все около теб да се върти .. .
1.
анонимен -
Дъждът рисува с лапите на котка.....
11.09.2009 16:30
11.09.2009 16:30
Браво много е хубаво! Прекрасно е!
цитирай
2.
анонимен -
elinor
11.09.2009 19:55
11.09.2009 19:55
Много изящен стих и много тъжен...Толкова ми харесват твоите неща да знаеш...И лодката хартиена и сълзата и изобщо метафорите ти са много образни и дълбоки.Благодаря за споделеното чувство.Трогнах се.
цитирай...колко ли трябва да е голяма, за да потопи лодка...макар и хартиена...
цитирайehhh, esenno, esen...
цитирайЧета ги с удоволствие!Благодаря!)
цитирайОтличен рисунък !
Б.
цитирайБ.
хубаво!
цитирайза това мокро и красиво стихо! Котешка лапичка и влажно носле ;-)
цитирай!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Валя
цитирайВаля
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
