Постинг
20.10.2009 15:21 -
Реквием за едно палто
Като крило от прилеп в гардероба
притихнало, палтото ти мълчи
кротува , сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера
яката - стар парфюмен дъх
две кърпички – сълзите ми поели
и тънки косми като златен мъх . .
Това палто е толкова самотно . .
и мисля, че се свива в тъмнината
то просто знае, няма вече кой
да сложи спомен в скъсана подплата.
притихнало, палтото ти мълчи
кротува , сякаш е в утроба
и наблюдава с копчета – очи.
Във джоба пази мигове от вчера
яката - стар парфюмен дъх
две кърпички – сълзите ми поели
и тънки косми като златен мъх . .
Това палто е толкова самотно . .
и мисля, че се свива в тъмнината
то просто знае, няма вече кой
да сложи спомен в скъсана подплата.
„Какъвто кон яздиш, такава песен ще пееш...
„Тъкала ли си, момина мале, тънките дари...
"Калпак мой, триъгълен мой..."
„Тъкала ли си, момина мале, тънките дари...
"Калпак мой, триъгълен мой..."
Припомни ми усещането от първия прочит на поемата "Тавански спомен" от Валери Петров...
цитирай... "Какво търсиш тук, остаряло момченце ..
нищо, отвърна той - едно златно ключенце...."
Извинявам се, цитирам по памет .Наистина , Валери Петров е хем търсач, хем намирач .
цитирайнищо, отвърна той - едно златно ключенце...."
Извинявам се, цитирам по памет .Наистина , Валери Петров е хем търсач, хем намирач .
Тъжен стих-боли от него! Но ти отново си на висота.Поздравления,Юле!:)
цитирай
4.
анонимен -
G
20.10.2009 22:52
20.10.2009 22:52
Mnooogo mi haresa!
цитирайБлагодаря за удоволствието,което ми доставя поетичният ти изказ с лекотата и философското звучене,което не се натрапва,с неповторимата си метафоричност!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
