За кратко поживях със теб
по-точно, радвах ти очите
като букет от есенни цветя,

Луната, като копче от сребро,
небето юлско сръчно закопча
притихна всичко,даже хоризонта,

Дъждът развърза светлия си шал
и силно на прозореца ми почука
два пъти кихна, после посинял

Сега вече не знам, дали тази история изобщо се е случила. Може и да съм си я измислила, както често става, когато имам нужда от гимнастика на ума. Но не съм.  Докоснала ме е по някакъв начин. И е оставила белег.
Той е просяк. С коса, като...